***
Смеркалось. Мысли лезли к потолку.
Вращался обруч кровеносного пейзажа.
На свежем мертвеце играла в карты стража,
Накладывая скуку на тоску.
Кто застрелил Байкова под шумок,
А после в рану вполз и притворился пулей?
Под милицейскими задами выли стулья,
А тело мысленно просилось в морг.
Душа качалась на своих ветвях,
Убийца корчил рожи ей, дыша чуть слышно.
На письменном столе лежал Байков остывший,
Герой сюжета в криминальных новостях.
|
Послесловие:
стихотворение опубликовано в болгарской Литературной газете в переводе поэта Румена Шомова:
***
Здрач. Мислите облазваха тавана.
Въртеше кървав обръч вън пейзажа.
Играеше белот върху мъртвеца стражата –
скука над тъга натрупвайки припряно.
Кой днес застреля Байков скришом тук,
а после в раната му пропълзя, уж бил куршума?
И столът виеше под гъз на миц безумно,
за морга молеше се тялото без звук.
Душата се люлееше на клона свой,
гримаси правеше убиецът, обдишвайки я мило.
Връз масата хазартна Байков бе изстинал –
на крими новините новият герой.
